Charlie Sheen

Когато подчинения е по-компетентен от шефа си

Когато подчинения е по-компетентен от шефа си
Какво бихте направили, ако ви се отдаде възможност поне за един ден да се озовете на мястото на своя досаден, неприятен, некомпетентен и не достатъчно авторитетен, за да слушате думите и съветите му, шеф, а той заеме вашето място? Бихте ли го унижавали по същия начин? Бихте ли изисквали от него невъзможното не за да го мотивирате и надъхате да направи повече, а просто защото изискванията ви винаги са твърде големи, макар и съвсем да нямате намерение да го стимулирате по какъвто и да е начин? Бихте ли го обиждали или бихте му дали съвети и напътствия, защото вие сте част от онзи често срещан случай, в който подчиненият е по-компетентен от шефа си...
# Драма # Мисли

Какво бихте направили, ако ви се отдаде възможност поне за един ден да се озовете на мястото на своя досаден, неприятен, некомпетентен и не достатъчно авторитетен, за да слушате думите и съветите му, шеф, а той заеме вашето място? Бихте ли го унижавали по същия начин? Бихте ли изисквали от него невъзможното не за да го мотивирате и надъхате да направи повече, а просто защото изискванията ви винаги са твърде големи, макар и съвсем да нямате намерение да го стимулирате по какъвто и да е начин? Бихте ли го обиждали или бихте му дали съвети и напътствия, защото вие сте част от онзи често срещан случай, в който подчиненият е по-компетентен от шефа си…

Тази ситуация е толкова добре позната на толкова много хора. И ако си мислите, че тя е само плод на болен посредствен ум, който се мисли за по-велик от всеки, дори от шефа си, който е на светлинни години и няколко дипломи напред, не е точно така. Всъщност, в много компании и в много страни (да, това не е само абсурд на местно национално ниво, въпреки че сме свикнали да чуваме за подобни прецеденти и пародии най-вече за български случаи) се случва така, че началникът да е далеч с по-малко таланти, умения, знания и дори ако искате дипломи, отколкото своите подчинени. Тези по-знаещите подчинени обаче в повечето случаи се намират много близко до шефа си в йерархическата стълбица – не защото са ги спуквали от повишения и финансови поощрения, а защото са нужни на своите шефове. Ръководителите може да са по-малко компетентни, но затова пък са в пъти по-хитри и знаят добре колко много нужда и ползи имат от тези далеч по-можещите си служители. А те, милите, ще са винаги стъпквани и потъпквани. Те ще обират пешкира, ако има проблем във фирмата, но никога няма да оберат овациите, защото за да ги получи, е достоен само и единствено шефът. Той е толкова горд, самовлюбен и убеден в своята величественост, че подценяваните служители изглеждат по-малки и по-малки.

Знаете ли какво би станало, ако този служител някога заеме поне минималната ръководна позиция? Колелото ще се завърти....Това е още по-често срещан синдром: някой, който с години наред е вършил черната работа и е бил подценяван, получава малко власт и се чувства в обувките на Сатаната, чувства се, че най-накрая получава шанса на живота си, но не за да успее, а за да отмъсти. Човешките страсти, все пак, винаги са били изключително низки. И ние предпочитаме да се отдадем на тях, тоест на отмъщението, отколкото на градивното. Ние не си вземаме поуки, защото гледаме само себе си. Всички сме самовлюбени. В един момент и подценяваният вечно служител става самовлюбен и някой друг на негово място ще застане на мястото на унижавания и недооценявания. Вероятно всичко това се дължи не само на индивидуалните качества на човека, на по-малко компетентния шеф, а по-скоро на самото позициониране на хората в подобни йеарархии и как то ни се отразява.

Макар темата да се задълбава извън рамките на нормалното, е редно да го кажем: когато човек получи преимущество или предимство под каквато и да е форма пред останалите, почти във всеки случай, той ще започва да действа като божество, някой постоянно ще шепти в ухото му, че е повече от другите. И дори да не е, той ще си повярва, че е. А когато седим постоянно на дъното, в един момент започваме и да се проявяваме така. Ние сме заобиколени от среда, която се влияе от дъното, ние не показваме и не сме нищо повече от тълпата. Самото натякване кои сме – особено и най-вече когато то е в разрез с действителността и реалната оценка на качества, представяне и така нататък – ни втълпява да бъдем такива. Недооценянето може да бъде еднакво разрушително, колкото и незаслуженото даване на власт. Животът под наем – под протекцията на титла – толкова силно ни отдалечава от реалността, че всичко, с което се захване, започва да приема грешната форма, да поема по грешния път.

Ако вие сте в тази ситуация – да бъдете служител на по-ниско компетентен шеф, не се примирявайте. Борете се за справедливостта, защото справедливата оценка също е форма на справедливост. Не се оставяйте да ви казват какви сте и кои сте. Не скланяйте глава пред този, който изкуствено ви е склонил да бъдете под него. Заявете позиция и ако отново не ви оценят, това не е мястото за вас. Но не се отчайвайте! Светът е огромен и поредното работно място дебне отвсякъде. Просто трябва да ни се работи, просто трябва да имаме сила и мотивация да се докажем!

Вашият Коментар
Име :
Поща :
Сайт :
0 Коментара