Charlie Sheen

Лудницата около абитуриентския бал и пътят, който поемат младите след това.

Лудницата около абитуриентския бал и пътят, който поемат младите след това.
Абитуриентските балове приключиха. И добре че, защото честно казано започна да ни става досадно ежедневно да четем глупави новини и постове в социалните мрежи за това коя миска какво е облякла, кои са най-големите издънки от тазгодишните балове, а и да ни приканват да гласуваме за абитуриентско селфи на годината, че може и награда от игра да спечелим. Не е ясно каква. Колкото не е ясен и пътят, по който тръгват всички тези млади хора, на които се нагледахме през изминалите няколко седмици
# Драма # Мисли # Забавно

Абитуриентските балове приключиха. И добре че, защото честно казано започна да ни става досадно ежедневно да четем глупави новини и постове в социалните мрежи за това коя миска какво е облякла, кои са най-големите издънки от тазгодишните балове, а и да ни приканват да гласуваме за абитуриентско селфи на годината, че може и награда от игра да спечелим. Не е ясно каква. Колкото не е ясен и пътят, по който тръгват всички тези млади хора, на които се нагледахме през изминалите няколко седмици – в златни рокли като принцеси от евтин американски тийн филм, в народни носии – понеже е модерно да не си модерен – в рицарски доспехи, понеже новите герои на новите мъже са по фентъзи филмите. Нагледахме се и се наслушахме на какво ли не за изминалите балове – за сагата на едно момче, което отишло на бала си с метро и никой от съучениците му не подал ръка или кола за превоз, докато политиците продължаваха да си правят в парламента и правителството каквото си поискат, щастливи, че общественото внимание в момента е насочено към далеч по-важна тема. Видяхме и порасналите щерки и синчета на звезди сред обстановка на приказни балове сякаш някой от тях изобщо е чел каквито и да е приказки и знае кои са братя Грим. Видяхме и се замислихме колко остарели всъщност всички тези ВИП личности, щом децата им вече завършиха училище. Пищни събития, лъскави коли, смешни опити да се направим на оригинални и жалки маневри срещу реалността, която още на следващата сутрин е блъснала половината абитуриенти в лицето като мокър парцал…

За какво и кого обаче правим цялата тази лудница? Толкова ли е важно наистина да сме помпозни и грандиозни с взимането на диплома за средно образование? Че то ако беше толкова ценно, нямаше да беше толкова трудно да си намерим работа с него. И кой ще ни обясни откъде нашите деца са се научили на такъв кич. Обвиняваме чалгата, ама честно казано и в тази индустрия вече не се правят такива цигании. Има вкус, нещата стигнаха до някакво приемливо, по-скоро поносимо ниво. Но тя лудницата покрай баловете е ясна. За момичето това е нещо като подготовка за сватбата, а за момчетата начин да покажат, че вече всъщност са мъже. Но дни след като балът свърши започва голямото лутане из лудницата, наречена живот. В него нещата съвсем няма да са толкова ясни и добре определени като в училище. Ако не сте добри, никой няма да ви стимулира със забележки или лоши бележки, а просто ще ви изритат. Ако не слушате този, който трябва, няма родителите да отговарят, а вие – с вашите умения и интелект, с мечтата да някога наистина да станете принцеси, за каквито се представяхте в края на месец май.

Разбира се, кои сме ние, че да обвиняваме децата, че искат да се забавляват?! Те не са виновни, че живеем в толкова жесток свят, в толкова бедна държава, където празниците вече сякаш не са толкова шумни, а празненствата – все по-скромни. Ако ще бъде за един ден, нека бъде. Пак поне за кратко тези деца имат възможност да се почувстват значими. В останалите дни, в повечето случаи, тях не ги слушат. Никой не се интересува от проблемите им. Ако се интересуваха, Закон за закрила на детето съвсем нямаше да е в толкова окаяно състояние. Могат ли обаче тези деца да се подготвят толкова добре и за живота, както се готвиха за баловете си? И тази подготовка също ли важи толкова много от това с каква кола ще пристигнеш, колко ти струват обувките и колко гости си поканил? За съжаление да...За съжаление, абитуриентският бал е огледало на животът, който живеят младите днес. Те разчитат на един ден в живота си – като рождения ден или морето през лятото, за да бъдат щастливи. Действителността у нас ги е научила да не гледай кой знае колко напред, защото вече са видели как родителите им дълги години спестяват, а накрая пак си живеят в панелката в мръсен столичен квартал или банката погубва живота им с постоянни заплахи и посещения на ЧСИ. Абитуриентът предпочита да бъде пищен и крещящ, иначе няма да го забележат. Той вижда, че по телевизията показват не умните и можещите, а се толерират и се говори с такава любов за силиконовите, помпозните. Затова и за един абитуриент е толкова унизително да отиде на бала си с метро. После всеки ще го одумва и ако не по телевизията, то поне в социалните мрежи, всеки ще говори за него. А когато те обвинят в липса на чалга маниери и невъзможност да си позволиш евтиния лукс на битака и „фалшивите“ Chanel бутици на Дубай ставаш никой. Никой не иска да бъде обезличен – особено на собствения си голям ден на преминаване към зрелостта. Всеки иска да бъде героят на вечерта, центърът на купона. И това, че този един-единствен ден няма да ви докара голям пост в известна компания или щастлив семеен живот и кариера едва ли е нещо, което абитуриентите не разбират. Знаят го много добре и още как. Но защо да не вземат малкото, което им поднася съдбата сега, като са наясно, че повече няма да им се усмихне, като са достатъчно зрели да проумеят, че приказките не съществуват. Животът не е нито златен, нито ефирен като воланите на роклята на Мис абитуриентка 2016-та. Той е подъл и долен. Миризлив и сив – като метрото, в което се возеше Кристиян, като всеки, който му е отказал превоз, като злобните заяждания, които можете да получите в социалната мрежа, че роклята ви е толкова семпла и евтина. Животът е гаден и той е на път да се изплюе в лицата на всички тези абитуриенти, така че ако имат само един да го изживеят като принцове и принцеси, защо не?

Вашият Коментар
Име :
Поща :
Сайт :
0 Коментара