Charlie Sheen

Аз ли съм, не съм ли или работният график на един стресохолик

Нека да видим как преминава денят на човек, който живее под постоянен стрес, а вие направете сравнение между вашето ежедневие и това, което ви предоставяме.
# Забавно

Постоянно препускаме надолу-нагоре по задачи, и сме толкова улисани, че дори за момент не можем да осъзнаем, че сме жертва на стреса. В един момент дори можем да се пристатим към него. Ако седнем спокойно за пет минути не се чувстваме пълноценни. Не вярвате ли, че сте под стрес? Нека да видим тогава как преминава денят на човек, който живее под постоянно напрежение, а вие направете сравнение между вашето ежедневие и това, което ви предоставяме.

Започваме със събуждането. Когато човек е в стрес преди всичко той не може да се наспи. След един осемчасов сън той се събужда по-уморен, отколкото си е легнал. И това е всеки божи ден, в продължение на седмици или дори години, защото ние не сме свикнали да обръщаме внимание на състоянията си. Всяка една частичка от тялото ви боли, в началот на деня, когато трябва да е точно обратното, а именно да сте отпочинали.

Веднага след събуждането се сещате, че трябва да свършите една камара неотложни задачи, преди да хвръкнете към работа: да си вземете душ, да направите закуска, да приготвите децата за училище, да оставите обяд на половинката и много, много други. Общо взето денят ви е разчетен още преди да сте отишли на работа.

Пътуването до работното място е друго изпитание за нервите ви. Ако имате нещастието да живеете и работите в някой от големите градове, особено столицата, ще трябва да тръгнете за работа един час по-рано още повече, ако работите далеч от жилището си. Ще имате и шанса да използвате всички онези думички, за които още като малки майка ви ви е казала, че не използват добрите момичета. Е, сега ще може да ги използвате колкото си искате. А ако пътувате с градския транспорт, където всеки скача върху нечии крака, ще трябва да се въоръжите и с обувки от желязо бетон, докато стигнете до офиса, тъй като има опасност да стигнете с крака, като понички.

Вече на работното място още не отдъхнали от премеждието с пристигането и с кафе в едната ръка, се сблъсквате с шефа, който вече е предначертал целият ви работен график за деня, и изисква резултати от днес за вчера. Бързате да стигнете до бюрото си, тъкмо сядате и започвате да се чудите откъде да започнете и токът спира. След още няколко благословии от ваша страна по електрическата компания, разбирате, че те всъщност не били виновни, а някои тъмен брат решил да се стопли в трансформатора край сградата и съответно трансформатора не го е харесал особено, заради което е станал и срива. Обещават ви на 20-то обаждане, че ще дойдат да погледнат след малко. От това малко минават 2 часа, през които съответно нищо от това, което ви е заръчано не сте свършили. Вече е 11 часа, а тепърва трябва да почвате. Оставете без обяд, заради повредата, но въпреки всичко в 16:55 успявате да привършите всички задачи. И така с препъваща се крачка се отправяте към спирката или колата.

Отново същият маршрут със същите емоции на връщане, и 1000 задължения, като се приберете. Да претоплите вечеря, да нагледате децата, дали са си написали домашните, дали комшийката отгоре отново не ви е наводнила, дали кучето не е изяло обувките, дали трябва да се пазарува за следващият ден. И така става 22:00-23:00 часа и вече е време за сън, а имате чувството, че нищо от това, което трябва да свършите сте направили. И това е всеки ден. Ако ви е станало ежедневие и смятате, че е нещо нормално, вероятно ще трябва да се прегледате, защото много скоро просто ще си идете от умора. Доказано е. Вземете, че пратете всичко по дяволите някой ден и помислите само за себе си. Веднъж започнали това ще ви стане навик.

Вашият Коментар
Име :
Поща :
Сайт :
0 Коментара