Trinity .

Традициите не са това, което бяха или някои от претърпелите пълен крах традиции на нашите баби

Традициите са хубаво нещо. Или поне за някои. Времената се менят, и съвсем естествено с тях да се променят и традциите на поколенията. Редица такива вече не се зачитат или са се изменили.
# Мисли # Мъдрост

Традициите са хубаво нещо. Или поне за някои. Времената се менят, и съвсем естествено с тях да се променят и традциите на поколенията. Редица такива вече не се зачитат или са се изменили. Няма и как да е, не може в едно модерно общество да се следват традиции, които са измислени, когато хората все още са стояли на свещи и са се страхували до полуда от тъмнината извън къщите си. Защото може да съдържа невъобразими страхотии. Съвсем естествено за едно такова общество са били измислени и подобни традиции. С годините се изменят, за да стигнем до нашето време, когато много вече не се спазват. И все пак кои са тези традиции, които в нашето време и общество, или поне що се отнася до българското такова, са претърпели истински крах и отричане?

Бракът. Слагам бракът под номер едно, защото смятам, че това е традицията, която е развивана години наред и смятана за сплотяваща семейството, а през последните години бе и отричана, и възхвалявана. Но като цяло не е това, което беше. Предбрачни договори, сметкаджийство, да не говорят хората и т.н., но не и първоначалният замисъл. Разбира се и днес се женят хората заради любов. Но много по-малко. Повечето предпочитат да не си дават парите на вятъра за една вечер. Любовта не е в един подпис, нали? Реално погледнато, за да направите една свястна сватба ви трябват около 5 до 10 бона. Колко ли хора от страната на родителите чакат само да пораснете достатъчно, че да похапнат на сватбата ви и да се похвалят. Да не говорим за нервите и т.н. и т.н. А и не е тайна, че повечето мъже смятат, че щом веднъж подпишете и вече са пътници. Едва ли не им слагате хомота на врата. И в крайна сметка има ли смисъл изобщо от брак? Именно тези мисли през годините превърнаха брака в традиция, която повечето млади не държат да спазят. А и ако им дойде друг акъл след години, знаят къде е гражданското, нали?

Девствеността. Тук не че имаме какво да кажем толкова. Всеки знае, че вече никой не се жени девствен. Ами то няма и смисъл. Представете си, че послушате съвета на баба си и да чакате вашият Единствен, да се пазите за него и да му се отдадете в първата брачна нощ /ако предположим, че за вас не важи номер едно/. И когато дойде лелеяната вечер се окаже, че не може да ви задоволи или дори да го вдигне. Или просто не си пасвате. И какво правим? Развод? Разбира се никой не казва да правите секс като за световно с всеки срещнат. Но и не си стискайте кълките прекално силно, девствеността отдавна не е най-голямото и желано женско съкровище.

Да кръстим първото дете на мама, а? Преди стотина години, че дори и преди 30, традицията е повелявала младото семейство да кръстят първото си дете на майката или бащата на мъжа. Т.е. на свекърите. Може би поради тази причина все още има семейства, които пищят от намесата на свекървището в отношенията им. Факт е обаче, че вече малко семейства го правят вече. Все пак уваженито, което ще дадете на този човек, като кръстите детето си на него се печели, а не е по дифолт, нали? А и детето си е ваше. Но все пак бъдете вниманителна, защото ако мъжлето е мамино синче, трудно ще се преборите със своето желание дъщеря ви да се казва Десислава, а на Денка например.

Първата среща. Трябва ли да правим на първата среща секс? Преди няколко години това би било тема табу, а жената, която си го е позволила – курва. Днес всяка би отговорила различно. Някои го правят, всъщност някои само заради това излизат на среща. Но в общество, в което интимните връзки са толкова отворени и разкрепостени, едва ли някой твърде дълго ще се въздържа. Естествено много зависи от човека, с който излизате и какви са ви очакванията спрямо него. Ако е само за единия секс, какво да чакате?

Естествено има още много традиции или просто приети неща, които биха накарали нашите баби и дядовци да се възмутят и да ни оплюят. Това са обаче основните, които смятам, че заслужават внимание и които в началото са били коренно различни. Днес всеки си ги пречупва през собствените разбирания и това е много хубаво всъщност, защото така няма да се чувстваме като затворници на общественото мнение.

Вашият Коментар
Име :
Поща :
Сайт :
0 Коментара