Trinity .

Размисли за...фармацевтичните компании

Размисли за...фармацевтичните компании
Оказва се, че фармацевтичните компании, на които голяма част от нас дължат живота си, които постоянно изобретяват нови и нови начини да ни лекуват, действат само и единствено в свой собствен интерес. Целта им е печалбата, а не истинската помощ…
# Капитализъм # Здраве # Бизнес # Компании

Фармацевтичните компании постоянно допринасят за здравето и добрия живот на хората. Още повече, че някои по-щедри представители на бранша не само продават своите продукти, но и правят дарения от лекарства на по-бедните страни или на хора, които не могат да си го позволят. Всичко това звучи много хубаво, но всички сме се уверили, че в 21 в. рядко се среща някой, който да прави добри дела просто заради каузата.

Публичните обявление за дарения на лекарства на бедните страни са често приветствани и вдигат авторитета и рейтинга на фармацевтичните компании, но понякога детайлите разкриват и друга страна на въпроса – някои от лекарствата са близо до изтичане на срока на годност, а някои дори вече са с изтекъл такъв. Очевидно, приоритетите на тези компании са не да излекуват хората, да им направят добро, а да се рекламират.

Проучванията, които се правят постоянно в тази индустрия и лекарствата, които се произвеждат, са насочени към проблемите на заможните хора, а заболяванията, които тормозят бедните, са пренебрегвани. В момента се правят опити и се разработват лекарства против импотентност и средства за дълголетие, докато някои тропически болести са напълно пренебрегвани. Търси се лек срещу Алцхаймер, сърдечни заболявания, рак, но не и за Лайшманиоза например. От хилядите видове нови лекарства, предлагани на пазара през последните години, по-малко от един процент са за тропични заболявания.

Нещо повече – изобретените вече лекарства за някои болести се спират от производство, защото не носят печалба. Тези лекарства могат да бъдат произвеждани от бедните държави и да бъдат продавани на по-ниски цени. Разбира се, големите фармацевтични компании вече са ги патентовали и по този начин са ограничили разработването и производството на тези лекарства. Разбира се, всеки има право да пази идеите и продуктите си, но това не е особено похвално, когато се прави с цената на милиони човешки животи.

Според Световната търговска организация, могат да се правят разновидности на дадено лекарство само при случай на бедствие. Тези лекарства не могат да се разпространяват с комерсиална цел. Освен това, бедните страни, които имат техниката да произвеждат лекарства нямат право да ги продават на други страни, които не разполагат с тези възможности.

Макар че фармацевтичните компании несъмнено са създали много лекарства, спасили живота на милиони, те са взели участие в много практики по света, които са им спечелили лоша репутация и увеличаваща се критика. Различни неправителствени организации уличават фармацевтичните компании в:

  • продажба в бедните страни на лекарства, които са изтеглени от пазара
  • създаване на подбуждащи и измамни реклами и рекламни кампании
  • принуждаване на бедните хора да пестят пари от крайно необходими продукти, като хранителни продукти например, за да плащат за скъпи патентовани лекарства, като по този начин се допринася за недохранването
  • продажба на продукти, които са напълно неподходящи, като например стимуланти за апетит
  • рекламиране на антибиотици за сравнително незначителни заболявания
  • по-високи цени за продукти, които струват по-евтино на запад
  • липса на упътвания на местен език в листовките
  • съпротива срещу мерките, взети от правителствата на бедните страни за популяризиране на по-евтини алтернативни лекарства
  • използване влиянието си срещу въвеждане на национална лекарствена политика
  • даряване на лекарства в бедствени ситуации, от което полза имат по-скоро компаниите, отколкото нуждаещите се
  • и още много други

Но най-заслужаващата критика тенденция е тестването на лекарства върху бедните. отдавна вече са прокарани закони, които позволяват на фармацевтичните компании да правят тестовете на лекарства където решат по света, стига да срещнат съгласие. Обиковено те правят това в по-бедните страни, където трудоспособността е на същото ниво, а работната ръка – много по-евтина, което спестява доста разходи. В развитите страни има законови изисквания за това тестовете да са сигурни и безопасни, но бедните държави не могат да проверят ефикасно дали всичко е правилно. Освен това, въпреки че лекарствата ще бъдат разпространявани в развитите държави, за тестовете се използват хола от „Третия свят”, които получават нищожни суми за участието си в експериментите. Някои от тях дори не знаят всички опасности. И фактически, те няма да имат никаква полза, ако лекарствата действат, защото те няма да имат достъп до тях.

До къде са готови да стигнат фармацевтичните компании за да печелят? Има доказателства за голям брой нарушения, ако не на държавните закони (защото не във всички държави, в които тези компании дейсват, има такива закони), то тогава на моралните, общочовешки закони. Знае се, че големи фармацевтични компании тестват лекарствата си върху деца без знанието или разешението на родителите им; че подкупват или принуждават учените, които имат съмнения относно лекарствата, да си мълчат; че в пъти надвишават истинските цени на лекарствата.

Оказва се, че фармацевтичните компании, на които голяма част от нас дължат живота си, които постоянно изобретяват нови и нови начини да ни лекуват, действат само и единствено в свой собствен интерес. Нима ако никой от нас не можеше да си позволи лечение, и ние щяхме да бъдем оставени на произвола на съдбата, без лекарства, без помощ, без подкрепа? Ще дойде ли време, в което ще работим, за да се лекуваме? Фармацевтичните компании вече извършват своите порочни практики в развиващите се страни. Със помощта на Световната финансова криза обаче, не е изключено ние да сме следващите...

Вашият Коментар
Име :
Поща :
Сайт :
0 Коментара