Gandalf the White

Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!

Разглеждайки дневната преса, се натъквам на заглавие: „Хазяин изгони семейство с 4 деца, майката почина”. Е, нищо... всеки ден се случва... Всеки ден има семейства, които губят дома си и остават на улицата, особено многодетни майки. Особено безработни. Тук вече ми идва на ум да потърся вината в държавата или да се успокоя, че семейството е от малцинствата, че на мен не може да ми се случи...

Мисля си, че ако Йовков беше жив сега, във времето в което ние живеем, „По жицата” щеше да е още по-силно и убедително произведение.

Разглеждайки дневната преса, се натъквам на заглавие: „Хазяин изгони семейство с 4 деца, майката почина”. Е, нищо... всеки ден се случва... Всеки ден има семейства, които губят дома си и остават на улицата, особено многодетни майки. Особено безработни. Тук вече ми идва на ум да потърся вината в държавата или да се успокоя, че семейството е от малцинствата, че на мен не може да ми се случи...

Не знам дали това, което изключително ме потресе е безразличието ми в началото, като че ли е нещо, с което сме свикнали и е нормално. Или по скоро ме трогнаха подробностите за случая; подробности , които така се забиха в гладното ми его, че едвам не се задуших от мъка.

Семейството е изгонено от хазяина малко преди осем часът вечерта, заради 35 лв, които не са достигнали за наема. Изнасяйки багажа обаче майката на четирите деца пада на стълбите и ...умира пред погледа на децата...Някой се обажда в полицията и след пристигането и установяват кой е личният лекар на жената. Това се прави с цел да и се издаде смъртен акт и да се прибере трупа. Д-р Ангелова обаче, заявява че са почивни дни и ги насочва към дежурния местен лекар. От там отказват съдействие, защото не може да издава смъртен акт след 19 часа. Дотук добре, разбрах че ако някой умре след 19 часа вечерта, трупа му остава там където е починал. Да, обаче жената от 20 часа вечерта реално няма дом. Тогава граждани и полицаи решават да приберат трупа в общото мазе, до сутринта. Децата остават да нощуват на стълбището, включително и най-малкото – 9 годишно. На следващия ден бащата на децата пристига отнякъде, за да уреди погребението на жена си. А децата остават в градинката пред блока... От общината съобщават, че засега няма жилище, в което да настанят семейството.

Питам се къде са съседите и толкова ли не се намери поне едно място за децата , вместо да спят по стъпалата на блока. Какво ли е било в главата на жената, докато си е мислела каде да прибере децата си тази нощ, колко ли тежки са били последните и мигове на борба с живота. Колко сама е била и с какво е заслужила да умре така унизително и безславно. Нали всеки е имал право на своята молитва преди екзекуция.

И за какво ни е виновна държавата, като хората в нея са изгнили от злоба. Не може нещо да се гради на такива основи и да работи нормално. Защото понякога, когато се говори за гражданско общество, то включва както права, така и задължения. Поне задължения, ако толкова не ни е останала една капка човещина в душите.

И цялата тази драма се случва навръх Възкресение Христово. Честит Великден!

Вашият Коментар
Име :
Поща :
Сайт :
0 Коментара