Trinity .

Тъжно предколедно настроение

Тъжно предколедно настроение
Каква всъщност е коледата на обикновенния работещ човек? Навсякъде е пълно с красиви реклами, но това е само привидно, истината е друга, не толкова хубава и лъскава.
# Капитализъм # Мисли

Аз съм един средностатистически млад българин. Спомням си празниците, когато бях дете. Спомням си чувството на уют и топлина. Дори играчките по елхата бяха истински, а не от пластмаса и водни боички с ужасни цветове. Събирахме се цялото семейство и прекарвахме времето заедно, усмихнати, щастливи.

Питам се, дали сега и моите деца изпитват същото. Вярно е, едно време гърмеше от телевизора само гласът на Гуруто: "Добър вечер, мили сънародници..." и ние си мислехме, че можем да работим колкото си искаме и да вземаме колкото си искаме и така завинаги.Защото ни беше обещано, че ще има за всички...А сега всички телевизионните ефири, навръх Нова година са залети с концерти тип "модерен фолк", за да дават пример за успех и стандарт на поведение на подрастващите.

А на площада пред храма се събира пияна сган. Повечето така се прекалили с настроението, че се събличат до кръста и започват да се катерят един върху друг като маймуни. Организирана е цялата полиция да пази тълпата, да не би да ни хрумне да се избием един друг, подвастни на празничните емоции.

Коледа. В какво се превърна един от най-хубавите празници в годината. И един от най-семейните.

Вървя по улиците и си мисля, че на хората не им е до празнуване. Украса почти липсва или на места изглежда все едно крещи на минувачите: Made in China. И пак онова 15-метрово дърво в центъра на София, което по-скоро натъжава с вида си, напомняйки как българина стоически издържа на мъченията през последните петдесетина години, сам, но накичен с надежди и вяра в едно по-добро начало.Даже огромна тълпа се събра в центъра на града , за да види с очите си как изгряват светлините по половин-вековното дърво. И тогава , не знам дали ме заболя повече от отражението на лампичките в детските очи, които още съсвсем не подозират в какво порнографско време живеят, или от измъчените физиономии на възрастните хора, някои от които няма кой знае какво да сложат на трапезата си и тая година.Защото...все пак това метро трябва да се довърши... И Коледния базар, построен неуспешно по западен модел. Това ни топли в празничните нощи - светлинките и силния алкохол, от който забравяме.Зрелища и поп-фолк, все пак това се харесва. Тук изведнъж като досаден спам се появяват кампаниите за благотворителност и ни пълнят главите с клишета като: "Бъдете по-добри", "Ипратете SMS, за да помогнете...".Започва да ти се плаче, но стискаш зъби и си мислиш, че все някой богат бизнесмен ще помогне, ти едва ли с твоя 1 лев ще направиш кой знае какво... И без това безброй звезди от телевизионния екран се впускат да участват в някакви благотворителни каузи, барем си вдигнат рейтинга.Така е - като си сред вълци, не може да не се научиш на хапеш.Ако не от яд, то поне от страх.

И ако все пак не си се разплакал поне веднъж по празниците, то като тръгнеш по магазините, започваш да ридаеш без глас. Месец преди еуфорията цените скачат тройно, за да може "предколедно" да има около 30-40% отстъпка.Четеш отчайващи статистики , че линията на бедност е спаднала до 211 лв., как 42% от населението изпитва материални лишения и приблизително 37% от българите твърдят, че не могат да си позволят месо, пиле или риба всеки втори ден. И даже да си от щастливците, които не попадат в тази група постепенно ти се отяжда. Защото върастни хора се избиват пред вратите на новоотварящи супермаркети, за да си купят евтина и нискокачествена храна...Глад, господа Управляващи, неконтролируем физически и емоционален глад.

Весели празници!

Вашият Коментар
Име :
Поща :
Сайт :
0 Коментара