Gandalf the White

Осъзнаване (Емоционална Интелигентност - ЕИ)

Осъзнаване (Емоционална Интелигентност - ЕИ)

Осъзнаване (Емоционална Интелигентност). Без осъзнаване на нашите чувства и какво ги предизвиква, е невъзможно да се води щастлив живот.

# Наука # Интересно # Мъдрост

Без осъзнаване на нашите чувства и какво ги предизвиква, е невъзможно да се води щастлив живот. Ще сме способни да водим продуктивен и дори успешен живот, ако някой определя успеха чрез размера на матерялно състояние. Но за да водим щастлив живот, ние напълно трябва да знаем от какво се чувстваме добре и от какво не. Също така е необходимо да знаем от какво ще се чувстваме добре във бъдеще, базирайки се на точното самосъзнание. За да бъдем наясно с нашите чувства трябва да ги признаем, приемем и да ги идентифицираме.

Признаване на чувствата ни

Нашите чувства искат да им обръщаме внимание. Те ни призовават по много различни начини. Изпращат ни сигнал чрез ума и тялото. Ако ние не признаем тяхното съществуване, те безмилостно ще продължат да преследват нашето внимание. Един добър пример за това е чувството за вина. Всички от нас са правили неща, за които в последствие са се чувствали виновни. Ако се замислите за момент, най-вероятно ще се сетите за много ваши действия, които все още ви карат да се чувствате виновни.

Напоследък все повече и повече хора се опитват да медитират, лекуват, да ходят на фитнес, работят, и да си отвличат вниманието чрез пушене и пиене. Например, милиони хора имат нездравословно и стресиращо ежедневие и след това се опитват да се избавят от натрупаните калории и среса като:

  • отделят време да ходят на фитнес
  • употребяват алкохол след работа или през почивните дни
  • наводняват мозъците си с телевизия

Вместо да признаят стреса, да идентифицират причините за него и да предприемат действия за отстраняване на източниците на стрес, хората попадат в един порочен кръг. Те се борят да спечелят повече и повече пари, за да могат да си позволят по-добро и в по-големи количества отвличане на собственото си внимание, за облекчаване на стреса и разширяване на празнотата в техният живот.

Природата е създала отрицателните емоции за да се обърне внимание на причините за нашите негативни чувства. Човекът е повредил този процес, като обръща внимание на самите симптомите. По този начин, ние се борим буквално с милиони години еволюция и най-вероятно човечеството е обречено на провал в тази битка.

Не само, че все повече възсрастни започват да използват лекарства за премахване на неприятните симптоми от нездравословния начин на живот, но и все повече родители се съгласяват децата им да използват подобни лекарства. Обезпокоително е колко интелегентни и будни деца се отегчават в учлилище и са пренебрегвани в къщи. В последтвие са предписани лекарства за да бъдат по-лесно контролирани. Поведенческите проблеми при децата, почети без изключение, са знак, че нещо в къщи не е както трябва. Пренебрегването на съобщенията, изпратени от децата ни по косвен начин, без откриването на смисъла им, е все едно да изключим пожарната аларма защото ни дразни, докато огъня се разпространяват към съседите.

Идентифициране на определени чувства

След като признаем пред себе си, че ни измъчва неприятно чувство, много ще помогне да идентифицираме чувството колкото може по-конкретно. Например, когато сме ядосани, ще е по-добре да сме по-прецизни. Може да се ядосваме поради редица причини. Може да се страхуваме от загуба на контрол. Може се да се страхуваме от физическа опастност. Може да чувстваме неуважение или сме пренебрегнати. Колкото по-конкретни сме, толкова по-точни може да бъдем при откриване на източника на усещането.

Колкото повече практикува имате в идентифицирането на емоциите Ви, толкова по-добре и по-бързо ще избирате правилното име за чувството. Всеки път, когато идентифицираме емоция и поставим съответния етикет, нашият мозък запомня обстоятелствата около емоцията. Като станем по-добри в избора на подходящите отговори, ние всъщност преквалифицираме съзнанието си.

\r\n

Много е важно, след като дадена емоция е идентифицирана, да се помисли какво се е опитвала да ни каже. Всяка емоция носи, като подърк, информация за нас. Нашата работа е да разберем какво означава предоставената информацията, и след това да използваме тази информация разумно.

Важно е да се отбележи, че ние често чувстваме много емоции по едно и също време. Понякога нашите чувства може да са в противоречие помежду си, но всяко има послание и цел. Например, може да се почувствам обиден или засегнат от думите на определен човек, но все пак да чувствам възхищение от смелостта му да каже истината.

Времето

Всеки човек с висока ЕИ е наясно с чувствата си в “реално време”. С други думи, той признава чувствата си в момента, който ги е изпитал. Той може да каже на себе си:

Чувствам ревност, страх... Имам вдъхновение... Чувствам се отценен... Горд съм... и т.н.

Ако не признаем чувствата си, когато се появят, то можем да пропуснем възможността да се учим от тях. През по-голямата част от ежедневието ни сме прекалено заети за да им обърнем внимание, така че едва ли ще намерим по-късно време за да обърнем внимание на нашите емоции и да послушаме техните съобщения. Вместо да намерим време, ние продължаваме да работим все по усилено и по усилено. Много хора остават нещастни, като резултатът от пренебрегването на нашите чувства,което е много нездравословна ситуация ако продължава години. Всъщност, ако ние не сме в хармония с чувствата си, можем да станем като жаба, която не е достатъчно умна, за да знае кога да изскочи от съд с нагрявана вода. Звучи невероятно, но е научно доказано, че ако поставим жаба в съд с вода и започнем да го нагряваме до кипване, то жабата няма да изкочи от него и ще умре.

Различаване на продуктивни и непродуктивни чувства

Понякога “чувстващата” част на мозъкът ни, ще изпрати преувеличени сигнали за бедствие. Проучванията показват, че страхът оставя много дълбоки отпечатъци - колкото повече страх, толкова по-големи отпечатъци. Причината за това е нашият инстинкт за оцеляване. Всеки път, когато сме изправени пред заплашващи ни ситуации, горната част на мозъка отценява сериозността на опасността, преди по-ниската част да започне да предава импулсивни първосигнални емоции, като отговор на възприятието за заплаха. В съвременното общество, тези заплахи са предимно без опастност за живота, но нашия инстинкт за оцеляване ни кара да реагираме така, сякаш сме били във физическа опастност. Еволюцията, както изглежда, не се е подвела от факта, че ние вече не сме заплашени от тигри и мечки в ежедневието си. В днешно време, основната заплаха е към нашето его. Ако ние отговора е все едно живота ни е в опастност, ние често правим ситуацията по-лоша за себе си, което не е много умно от наша страна.

Например, ако някой нарани репутацията Ви, по-ниската част на мозъка може да каже “Това е катастрофа, Този човек ме разби. Той няма право да ми придчинява това. Иска ми се да го застрелям”. Очевидно е, че ако изпълним планираните действия, резултата в дългосрочен план ще е голямо нещастие. Горната част на мозъка ни помага да се съсредоточим върху по-продуктивни чувства, като желанието за въстановяване.

Възможност за предвиждане на чувствата

Изключително важно умение, произтичащи от емоционално съзнание, е възможността за прогнозиране на нашите емоции. Ние правим това чрез поставянето на пауза да се прецени как ще се почувствате, ако ние избираме един курс на действие, за разлика от друг. Стойността на тази възможност не бива да се надценява. Само, когато можем да предвидим нашите чувства предварително да взимаме решения, които ще доведат до нашето щастие.

Прогнозиране на чувства

Изключително важно умение, произтичащо от емоционалното съзнание, е възможността за прогнозиране на нашите емоции. Ние правим това като спираме за момент и предценяваме как ще се почувстваме, ако изберем определена възможност за действие, спрямо друга. Стойността на това качество не бива да се надценява. Само когато може да предвидим нашите чувства, ние можем да вземем решение, което в последствие ще ни направи щастливи.

Обмислете следните твърдения:

Знам, че ще съжалявам за това. Знам, че ще се чувствам виновен за това

и

Знам, че ще се почувствам по-добре ако....

В първия случай, прогнозата ни за негативни чувства се опитва да ни помогне да избегнем нещо. Във втория случай, прогнозата ни за положителни чувства ни мотивира. Взимането на по-добри решения изисква само да се вслушваме в нашите вътрешни съобщения. Нашите чувства буквално са вътрешния глас, който ни води. Ние просто трябва да ги слушаме.

Вашият Коментар
Име :
Поща :
Сайт :
0 Коментара