Gandalf the White

Въведение в Eмоционалната Интелигентност (ЕИ)

Въведение в Eмоционалната Интелигентност (ЕИ)

Всеки от нас се чувства "глупав" от време на време. Всички правим неща, които по-късно осъзнаваме, че са глупави. Така че, когато се чувствате некомпетентни, опитайте се да си спомните, че не сте сами. Осъзнаването на това може да ви помогне да се чувствате по-добре, а самонаказването - не! И все пак ние сме човешки същества и се самонаказваме.

# Здраве # Наука

Всеки от нас се чувства "глупав" от време на време. Всички правим неща, които по-късно осъзнаваме, че са глупави. Така че, когато се чувствате некомпетентни, опитайте се да си спомните, че не сте сами. Осъзнаването на това може да ви помогне да се чувствате по-добре, а самонаказването - не! И все пак ние сме човешки същества и се самонаказваме.

В действителност, колкото сме по-умни, толкова по-добре можем да докажем собствената си глупост. Умните хора много добре умеят да карат себе си (и другите) да се чувстват нещастни. Те са експерти в това. Защо? Това е така защото умните хора са много добри в заключенията, постигнати като резултат на събиране, организиране и тълкуване на данните. Колкот са по-умни, толкова по-бързо го правят. В буквално за секунди, те могат ясно да видят връзката между най-малкото несъвършенство и края на света, какъвто го познаваме. Няма значение дали данните са верни или неверни, ако те искат да докажат нещо, те ще го направят.

Обикновенно ако не сме заети да се чувстваме зле, се опитваме да не чувстваме нищо. Много от нас използват познавателните си способности за да се отделят от чувствата си. Опитали сме се да достигнем до щастието като сме били "силни", с други думи, отричайки и поттискайки нашите чувства. Ние рационализираме, оправдаваме, отричаме и защитаваме. С други думи, ние използваме горната мислеща част на нашия мозък, за да потушим чувствата в нас, предизвикани от по-ниската част, "чувстващия мозък". Изследванията показват, че тези две части на нашия мозък са причината да изпитваме голяма част от нашите емоциите. Резултатите показват, че всяка част на мозъкът ни е с ясна и конкретна цел, и че функционираме най-дборе, когато двете работят заедно и не се бият помежду си.

Когато се борим с чувствата ни, ние губим много време и енергия, тъй като нашите чувства са съвсем реални. Всъщност, когато ние се борим с нашите чувства, ние се борим с реалността - нещо, което по принцип е много трудно упражнение. Вместо да разберем кои сме всъщност, ние се стремим да бъдем каквито се очаква да бъдем или които ни се казва, че трябва да сме. Ние търсим одобрението на важните за нас хора, като родители, партньори, учители и духовни водачи. Но истинското щастие може да се постигне само ако сме самите себе си.

Ние можем да растем и да се променяме, но когато правим опити да се развиваме в посока, която е против същността ни (т.е. с нашите уникални генетични инструкции), ние се борим с природата и милиони години еволюция. Не е много умно да се загуби тази енергия, защото нашето време и енергия са ценни и ограничени ресурси.

Може би, поради тази причина терминът "емоционална интелигентност" привлече толкова много внимание. Той предлага един нов смисъл на "умен". Ние често приемаме нашите емоции за даденост, като казваме неща като: "Това съм Аз". Научни изследвания ,обаче, доказват, че можем, и често, променяме начина, по който управляваме емоциите си.

Щастието на едно общество зависи от щастието на хората

Емоционалната интелигентност се отнася за широк спектър от въпроси. Например, тя ни помага да отговорим на следните въпроси:

  • "Защо правим нещата, за които знаем, че ще съжаляваме?".
  • "Какво наистина означава да бъдеш щастлив?".
  • "Каква е основната причина за гнева, насилието и алчността?"
  • "Защо хората, така и отчуждени и незаинтересовани тези дни?"
  • "Как може хората в най-богатите страни да са толкова нещастни?"

Изследвания ни казват, че природата е развивала в нас емоциите в продължение на милиони години еволюция, за да можем да разберем когато нашите нужди, не са удволетворени. Понеже всички сме хора, ние споделяме някои универсални нужди. Когато една от тези нужди не е удволетворена, ние чувстваме някои отрицателни емоции. Когато изпитваме отрицателни емоции, ние сме нещастни. Също така, когато нещата са добре, ние сме щастливи. Тогава просто определение за емоционална интелигентност, е да се знае от какво се чувстваме добре и от какво зле, и как да се промени от лошо към добро.

Усилието да променим нашите чувства от лоши към по-добри понякога изисква много мислене, а това е един от начините, който ни отличава от по-малко еволюиралите ни роднини - животните. Освен това, ние, хората научаваме много повече от поведението си от нашите възрастни наставници отколкото всички други животни. Повечето животни разчитат главно на инстинктите си, или техните генетични спомени. Например женския паяк не учи децата си как да правят мрежа. В горната част на нашият мозък на първо място се случват всички неща, които се преподават в училище, у дома, по телевизията и т.н. Тогава мисленето е често само репродукция на това, което някой друг е програмирал в нас. Нашите чувства, обаче, са по-инстинктивни, по животински, и е по-трудно да се програмират. Това е така, защото те произтичат от по-долната част на нашият мозък. Доказано е от науката, че тази долна част е много по-стара от горната част на мозъка.

Понеже чувствата са по-трудни за програмиране, те са толкова уникални, колкото нашите отпечатъци от пръсти. Това е така, защото всеки от нас има различен генетичен характер. Как да действаме при тези емоции, все пак, зависи преди всичко от нашето възпитание. Въпреки, че всеки един от нас е уникален, всички сме програмирани да действаме по подобен начин, според желанията на родителите ни, културата, обществото и др. Когато сме били малки деца, са ни казвали какво да говорим, какво да не говорим, какво да правим, какво да не правим, нещата които са приемливи и неприемливи. Дори са ни научили как, кога и какво трябва да чувстваме - кога да чувстваме виновни, засрамени или щастливи. Но ние сме единствените пазители на нашите чувства, тъй като те са базирани на уникалната комбинация от естествен характер, най-съкровените мисли и преживявания. Повече от всичко друго нашите чувства ни правят различни личности. Цяло общество може да бъде принудено или да се подведе за да вярват в едни и същи неща, да повтаря едни и същи лозунги, да има едни и същи ритуали, и носят едни и същи дрехи, но никой не може да принуди дори двама души да се чувстват по същия начин. Не е нашият автомобил, нашите дрехи, нашите работни места, или телата ни, които ни правят това, което сме. Това са нашите чувства.

ЕИ теорията има значение във всички области на нашия живот, тъй като където и да отидем, ние носим нашите емоции с нас. Нашите емоции играят важна роля в определянето на това колко добре ще отгледаме децата си, как нашите деца ще се справят в училище, колко успешни ще сме в нашата кариера, колко добре ще се разбираме с другите и колко интимност имаме в отношенията си. В крайна сметка, нашите емоции определят колко сме щастливи като индивиди, и колко щастливо е нашето общество.

Вашият Коментар
Име :
Поща :
Сайт :
0 Коментара