Trinity .

Защо успелите жени са сами?

Тя е красива, секси и успяла. Какво може да иска повече едно момиче? Ами…семейство вероятно. И точно това момиче, както и много други в нейното положение, нямат такова. Защо се получава така, че много жени, устремени към бляскаво бъдеще в един момент се събуждат на 30 и…, и са все така сами? Само от време на време прелита по някой левент през леглото им, или за няколко месеца, и после или си бие камшика, или нашата дама се оттегчава от него. Толкова ли няма мъже за тези жени?

# Драма

Тя е красива, секси и успяла. Какво може да иска повече едно момиче? Ами…семейство вероятно. И точно това момиче, както и много други в нейното положение, нямат такова. Защо се получава така, че много жени, устремени към бляскаво бъдеще в един момент се събуждат на 30 и…, и са все така сами? Само от време на време прелита по някой левент през леглото им, или за няколко месеца, и после или си бие камшика, или нашата дама се оттегчава от него. Толкова ли няма мъже за тези жени?

Ако си спомните за поговорката “За всеки влак си има пътници”, която обичам често да споменавам, би трябвало да има по някой и вероятно има. Лошото е обаче, когато въпросният влак, уплашен от това, че могат да го вържат към едно бебе, готварската печка и домът, изобщо не спира на тази гара, за да качи пътника. И вероятно след него вече не се натискат много пътници, поне не и такива със сериозни намерения, за този влак. А времето си минава, и никого не чака.

А в началото тя е била млада, изпълнена с мечти за голямата работа, на която става богата и значима, от която зависят много хора, която всеки иска да привлече и разбира се, получава купища пари. И дотолкова увлечена, че изобщо даже не си и помисля на този етап за мъж, поне не и в по-далечен аспект от поредната романтична или пък разгулна вечеря, завършваща със страхотен, див и необуздан секс, или пък от поредното море или друга почивка, на която той я е завел. Но нищо повече: той си отива у дома след това, а тя ревностно пази своето лично пространство, да не би да се размекне и да допусне този мъж до дома и сърцето си, и да не би това да има семейство да я превърне в поредната запусната лелка на средна възраст с истерични нотки в гласа, която не става за нищо. И на всичкото отгоре този същият мъж да си хване някое по-младо и засукано парче.

Е, не, казва си тя, това не е за мен. Всичкото това тичане нагоре надолу, всичкото това сменяне на памперси, всичкото това готвене и най-вече всичкото това само с един мъж. Години наред! Как изобщо живеят семейните жени, ами че те живеят ли изобщо? Кога излизат, кога ходят на почивка на Канарските острови, а кога може да си направят една оргийка така, да разпуснат от цялото напрежение? И детето вечно ли се върти около тях? А тези ставания вечер, за които е чувала, струват ли си изобщо, трябва ли да станеш на парцал в лицето, само за да чуеш след някоя и друга година “Обичам те, мамо”? Май не съвсем. А това, което забравя тя, успялата, с толкова голям житейски опит е, че всичко е такова, каквото тя самата си го направи. И най-вече като позволява на страха да я овладее. А той я владее доста години, които са оправдание за самотата и за това, че все не намира подходящият, онзи идеален мъж за семейство.

И в такива мисли си минават годините. Тя, значимата, богатата и красивата се издига в професионален план, има всичко, за което някога си е мечтала, може да отиде и на край света, но…с кого?

Вашият Коментар
Име :
Поща :
Сайт :
0 Коментара